Легенда за езерото Issyk-Kul
Езерото Issyk-Kul е заобиколено от множество легенди, обясняващи образуването му и историческите личности, които са минавали покрай бреговете му. Една легенда разказва за жесток хан, който се влюбил в красива девойка, отвлякъл я, но тя го отхвърлила поради любовта си към овчар. Овчарят, яхнал вълшебния си кон Тулпар, я спасил, но тя била отново заловена. За да избегне плен, тя се хвърли от прозореца на тъмницата и като наказание за смъртта й планинските води наводниха двореца на хана, създавайки езерото. (Наистина има руини, за които се смята, че има град под водите на Issyk-Kul.) Друга легенда включва Тимур, който през 14 век накарал войниците си да поставят камък всеки път, когато маршируват покрай Issyk-Kul, образувайки каменен хребет, наречен Санташ. Някои легенди дори твърдят, че Чингис хан е погребан на брега на езерото, въпреки че мястото на погребението му остава официално неизвестно, като някои киргизки легенди предполагат, че се намира близо до Issyk-Kul.
Епос за Manas
Епосът за Manas, най-дългата епична поема, е в центъра на културата и историята на Kyrgyzstan. Състои се от три части: Manas обединяващ киргизките племена, разказът на неговия син Семетей и разказът на неговия внук Сейтек. Manas, роден от овчар в Алтай, израства във велик войн, обединявайки племената и ги отвеждайки обратно в родината им в Tian Shan. Той се жени за Каникей и двамата имат син Семетей. След смъртта на Manas, Каникей и Семетей са заточени в Самарканд. Семетей по-късно научава за неговото наследство и се опитва да обедини племената, но изчезва. Неговият син Сейтек, израснал във вражески лагер, открива родословието си и носи мир на киргизкия народ. Епосът, записан едва през 19-ти век, има много версии, дължащи се на устните традиции и разказвачите на истории манаски, които често добавят свои собствени щрихи. Епосът за Manas е жизненоважен за киргизката идентичност. 40 лъча на националния флаг символизират племената, обединени от Manas. Най-високото държавно отличие е Орденът на Manas и много забележителности, като летището Bishkek и планински връх, са кръстени на него. Легендите също свързват Manas с природни забележителности като купата Manas в дефилето Barskoon. Manas представлява идеалния киргизки човек и държава. Въпреки комбинацията от факти и легенди, епосът оказва значително влияние върху Kyrgyzstan.
Легенда за Jeti Oguz
Jeti Oguz, известен със своите седем червени скални образувания, наподобяващи бикове, е потопен в киргизките легенди. Преди много време двама ханове бяха съперници, след като единият открадна красивата съпруга на другия, предизвиквайки брутална война. Търсейки съвет, вторият хан неохотно бил казал от мъдър човек да убие съпругата си, за да предотврати връщането й при първоначалния си съпруг. По време на грандиозен празник, след като били пожертвани седем бика, ханът убил жена си. Кръвта й отмила биковете, убивайки хана и неговите слуги. Биковете се превърнаха в червените скали, сега известни като Jeti Oguz, което означава "седем бика" на киргизки.
Легенда за Burana
Кулата Burana, близо до Токмок, е последният остатък от древния град Баласагун. Докато експертите твърдят, че първоначално е било минаре, киргизката легенда предлага различна история. Могъщ хан имал красива дъщеря Монара. За да я предпази от ухажори, той се допитвал до врачки. Един предсказал, че тя ще умре преди шестнадесетия си рожден ден. За да я предпази, ханът построил висока кула и я заключил вътре. Монара израсна там, гледаше през четири прозореца и получаваше храна в кошница. На шестнадесетия й рожден ден ханът, вярвайки, че предсказанието е грешно, й донесе кошница с плодове. След като той я целуна, тя припадна и почина. Ханът намерил в кошницата отровен паяк. Скръбен, виковете му разтърсиха кулата, причинявайки срутването на върха, оставяйки руините, които виждаме днес.
Легенда за Сари Челек
Преди хиляди години там, където сега се намира езерото Сари Челек, е имало обширна долина. Жреци в златни дрехи, слуги на морския бог Kho, основали своя град, Sai Kho, на бреговете на реката и живели там в продължение на хилядолетия. Те се покланяха на Kho, божество с тяло на риба и глава на човек, което живееше в мраморен басейн в техния храм. Kho научи племената на земеделие, скотовъдство и други занаяти. Всеки век главният жрец щеше да умре и нов първосвещеник щеше да се роди от най-красивото момиче в долината, целунато от Ко. Това мирно съществуване продължи, докато враговете не нахлуха, убивайки повечето жители. Висшият жрец извикал Кхо за помощ. Kho се появи, изпълни долината с рев, карайки скалите и водата да се спускат надолу, убивайки нашествениците и отмивайки града. Това събитие създава езерото Сари Челек, където се смята, че Ко все още живее.
Легенда за Майката Елен
Племето бугу от Kyrgyzstan проследява произхода си от легенда, включваща майка елен, от която произлиза името им (бугу означава елен на киргизки). Историята започва на брега на река Енисей в Сибир, където киргизко племе живее в постоянен конфликт със своите съседи. Въпреки предупреждението на птица с човешки глас, племето пренебрегнало надвисналата опасност. Техният лидер Kulchoo умира и по време на погребението му племето е нападнато и избито от врагове. Две деца - момче и момиче, оцеляха, защото бяха изпратени да събират гъби. Връщайки се и намирайки всички мъртви, те потърсиха храна и помощ, като в крайна сметка се натъкнаха на вражеския лагер. Там една старица ги нахранила, но те били разпознати и отведени при разярения хан, който наредил смъртта им. Старицата завела децата на една скала, възнамерявайки да ги хвърли в река Енисей, но се помолила за милост. В този момент се появи женски елен с пълни с мляко вимета, предлагайки да кърми децата като свои. Въпреки предупрежденията на възрастната жена за жестокостта на човечеството, Майката Елен взела децата и ги отвела до езерото Issyk-Kul. Там тя ги отглежда, докато се оженят и имат двама сина, Tynymsejit и Alesejit. Това ново племе беше наречено Бугу, на името на Майката Елен. Семейството на Тинимсейит се премества в Naryn, докато Алеседжит остава в Issyk-Kul. Хармонията между племето и елените приключи, когато хората в района на Issyk-Kul започнаха да убиват елените и да използват рогата им за гробове. Следователно еленът се оттегли дълбоко в планината. Тази легенда е разказана в различни форми, най-известната в разказа на Чингиз Айтматов „Белият кораб“.
Легенда за кервансарая Tash-Rabat
Легендата за кервансарая Tash-Rabat, предавана от поколения, носи дълбока мъдрост на предците. Той разказва историята за могъщ хан, разкъсван между двамата си сина, единият от които предвижда просперитет чрез търговия и гостоприемство, докато другият търси слава чрез грабежи. Визията на най-големия син доведе до изграждането на великолепен кервансарай, символизиращ откритост и единство, който процъфтяваше с просперитет и добра воля. Въпреки това, стремежът на по-малкия син към завоевания и грабежи в крайна сметка донесе разруха на някога процъфтяващото заведение, служейки като трогателно напомняне за безумието на алчността и агресията. Чрез тази древна притча ни се напомня за непреходното значение на почтеността, доброжелателността и последствията от нашите избори, отразявайки вечните уроци на нашите предци.